Цветя по време на война
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
30 май 2024 година
Бесните хвърлиха бомба върху голф-игрището. По знамение този ден не разхождах там кучето си.
Клубът е затворен от първия ден на огромната война, само че ние с Хектор постоянно вървим там: работих в този клуб девет години и откровено обичам това място.
Слава на Бога, никой не е потърпевш.
Точно на това място, където в този момент чернее изгорената трева, събирах диви цветя. В понеделник.
Жителите на Харкив знаят десетки истории за това, по какъв начин гибелта ни следва по петите. Моята другарка към този момент се била се обула да излиза, когато на прага получила видеосъобщение и се забавила. Тези пет минути й избавиха живота. Един прочут се навел да си върже връзките на обувките и изпуснал маршрутното такси, което след минути било надупчено от снаряд. Съседката ми купувала сладолед за внука си пред входа на парка, а продавачът се забавил с рестото, и това е избавило живота на бабата и детето.
Имам чувство, че разказвам киносюжет, а не елементарния живот в Харкив.
Руските ракети падат всеки ден. Загиват хора. Но, знаете ли, през днешния ден желая да споделя с вас нещо прелестно. Напук.
Или макар.
За цветята.
Сигурно така е организиран човешкия мозък – пробвайки се да изтласка страха, тъгата, гибелта, той обръща внимание на хубостта, светлината и естетиката.
Напролет, когато беше почнало новото нахлуване, придружавах френски публицисти в Северна Салтивка. Докато те снимаха разрушените къщи, видях цветна леха с необикновено големи макове – просто едно напълно привидение. Не можех да откъсна взор от тях, напряко замрях на място. А след това цяла вечер мислех за тези цветя. Толкова мощен знак беше: ярки червени макове измежду овъглените руини.
И се върнах там още веднъж. Наоколо всичко гърмеше, виеше сирената, а аз пътувах с колата си към маковете. Не знам, това беше някакво магическо привличане.
Попитах в Google „ по какъв начин да запазя цветя “. Исках вечно да запазя тази мощност. Така се срещнах с техниката за заливане на цветя с епоксидната смола.
Само след една седмица моят балкон се трансформира в работилница. Просто се побърках, както споделяха моите другари. Сега на всички места заедно съм с ножици и кошничка. Подът ми е напръскан със смола, масата – с бои, а Хектор – с брокат.
Първо се научих да върша формички за чаши, след това прекосих към бижута. Купих нужните чаркове, хванах дребни клещи и върша разнообразни висулки.
Всеки път си представям по какъв начин ще правя подарък на приятелите си частичка от Несломимото.
Харкивските цветя… Ето тези маргаритки ги набрах зад Епицентъра, а бялата шипка – на голф-игрището. Маковете са от Северна Салтивка, а синчецът пораства в запустелия парк, в кратерите от детонации.
Ние ще издържим. Ще оцелеем. Ще победим.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Бележка от редактора: Под този пост на Анна стотици пишат, че желаят да си купят нейните творения от цветя. Не продава.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
30 май 2024 година
Бесните хвърлиха бомба върху голф-игрището. По знамение този ден не разхождах там кучето си.
Клубът е затворен от първия ден на огромната война, само че ние с Хектор постоянно вървим там: работих в този клуб девет години и откровено обичам това място.
Слава на Бога, никой не е потърпевш.
Точно на това място, където в този момент чернее изгорената трева, събирах диви цветя. В понеделник.
Жителите на Харкив знаят десетки истории за това, по какъв начин гибелта ни следва по петите. Моята другарка към този момент се била се обула да излиза, когато на прага получила видеосъобщение и се забавила. Тези пет минути й избавиха живота. Един прочут се навел да си върже връзките на обувките и изпуснал маршрутното такси, което след минути било надупчено от снаряд. Съседката ми купувала сладолед за внука си пред входа на парка, а продавачът се забавил с рестото, и това е избавило живота на бабата и детето.
Имам чувство, че разказвам киносюжет, а не елементарния живот в Харкив.
Руските ракети падат всеки ден. Загиват хора. Но, знаете ли, през днешния ден желая да споделя с вас нещо прелестно. Напук.
Или макар.
За цветята.
Сигурно така е организиран човешкия мозък – пробвайки се да изтласка страха, тъгата, гибелта, той обръща внимание на хубостта, светлината и естетиката.
Напролет, когато беше почнало новото нахлуване, придружавах френски публицисти в Северна Салтивка. Докато те снимаха разрушените къщи, видях цветна леха с необикновено големи макове – просто едно напълно привидение. Не можех да откъсна взор от тях, напряко замрях на място. А след това цяла вечер мислех за тези цветя. Толкова мощен знак беше: ярки червени макове измежду овъглените руини.
И се върнах там още веднъж. Наоколо всичко гърмеше, виеше сирената, а аз пътувах с колата си към маковете. Не знам, това беше някакво магическо привличане.
Попитах в Google „ по какъв начин да запазя цветя “. Исках вечно да запазя тази мощност. Така се срещнах с техниката за заливане на цветя с епоксидната смола.
Само след една седмица моят балкон се трансформира в работилница. Просто се побърках, както споделяха моите другари. Сега на всички места заедно съм с ножици и кошничка. Подът ми е напръскан със смола, масата – с бои, а Хектор – с брокат.
Първо се научих да върша формички за чаши, след това прекосих към бижута. Купих нужните чаркове, хванах дребни клещи и върша разнообразни висулки.
Всеки път си представям по какъв начин ще правя подарък на приятелите си частичка от Несломимото.
Харкивските цветя… Ето тези маргаритки ги набрах зад Епицентъра, а бялата шипка – на голф-игрището. Маковете са от Северна Салтивка, а синчецът пораства в запустелия парк, в кратерите от детонации.
Ние ще издържим. Ще оцелеем. Ще победим.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Бележка от редактора: Под този пост на Анна стотици пишат, че желаят да си купят нейните творения от цветя. Не продава.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ